сряда, 15 септември 2010 г.

И как любовта превърнаха във война...



                Ненавиждам модата. И не говоря за дрехи, а за онази мода, която диктува поведението ни. Въпреки че имат нещо общо - с всеки следващ сезон и дрехите, и поведението стават все по-непоносими и непрактични.
                Ако вземем за пример някое списание, което пише за връзките и отношенията между хората и надникнем в страниците му, ще открием заглавия НЕ от типа „Как да бъдем по-добри хора?”, а ще видим „Как да прецакаме по-добре хората?”. Е, разбира се никой не го казва с тези думи, но в общи линии това е посланието. И когато младите девойки седнат да четат подобни статии получават голяма доза увереност, че познават всички индивиди от противоположния пол. Започват да изучават „магията” на това да се правиш на недостъпен, изучават всички тънкости на това как да „завладеят”.. превръщат се в момичета, които тръгват с мисълта, че просто няма друг начин да спечелиш човек до себе си, освен да го подчиниш и излъжеш.                 
                Ами всички онези песни, в които се пее за изневери и отмъщение, за кратки флиртове и пр. Колко процента от тези, които ги слушат попиват съзнателно или не информацията там и я приемат за нещо абсолютно нормално, може би около 90%? Виждате ли как модата променя и оформя един абсурден модел на човешко поведение.                
                Оформя се един безкраен кръг, от който излизане няма. Един не вярва на друг, защото е излъган от трети. Някой решава да бъде лоялен, но още в началото опитът се прекратява. Защо ли..? Защото е попаднал на човек, който дори не знае значението на думата „лоялност”. И колкото повече се опитваш да излезеш от калта, толкова повече хора те дърпат надолу.  Колкото повече се опитваш да разкъсаш примката, толкова повече тя се увива и стяга около теб.
                Къде остана чистото доверие, кой събра всички образци за това да бъдеш Човек и ги изхвърли на боклука?  Колко са хората, останали на Земята, които ценят, уважават и обичат безусловно, без да целят нещо различно от това просто и те да бъдат обичани? Омръзна ми да слушам за изневери, омръзна ми да гледам как всичко потъва в една дупка и никога повече не се връща, омръзна ми да слушам за озлоблението на хората... Омръзна ми и това, че НЯМАМ възможност да докажа моята теза без някой да подложи думите ми на съмнение.
                Статистически на Земята има около 6 милиарда човека, но колко от тях наистина останаха „Човеци”...?

Няма коментари:

Публикуване на коментар