Никога не знаеш кога ще дойде времето, когато ще искаш да споделяш с всички.Моето явно дойде. Знам, че има хиляди блогове и всеки ден изникват още нови. Може би все повече хора изпитват нуждата да кажат на всички какво мислят, да се опитат да променят нещо с няколко реда. Но колко ли от тях успяват да усмихват, да улавят интереса и да допринасят за настроението на останалите? Ако моят блог успее да накара дори и един човек да преосмили част от себе си, част от другите... да се зачуди защо светът върви към задънена улица и защо ние го дърпаме за ръка натам, ако успея да хвърля сянка дори на една песимистична мисъл, целта ми ще бъде оправдана.
Понякога мога да говоря чрез объркани изречения, които единствено емоцията изкривява. Друг път ще казвам какво мисля чрез някоя история. Поуките лесно се извличат от смисъла на нещо изживяно... макар и от измислени герои.Ще виждате и онези думички, пъхнати в малкото пространство, което стихът ти дава. Но не са ли малкото думи онези, които говорят за големите неща? 
Няма коментари:
Публикуване на коментар